Битка с Фатален край глава 13


Глава 13 - Реалност или сън





Ярките лъчи на слънцето нахално проникваха през прозореца на болничната стая на Сакура. На леглото лежеше фигура, която очевидно спеше спокойно.
Наближаваше обяд.
Фигура се размърда и от из под завивките се подаде ръка, която се отправи към останалата празна част на леглото. Опипваше всяка една гънка на чаршафите сякаш търсеше нещо или някой. След като не успя да намери нищо, ръката се отправи към завивката, която се бе увила около тялото като пашкул и с няколко не много сръчни движения я отмести, от главата докато не стигна кръста. Подаде се розова коса. В действителност това бе Сакура.
Едвам отвори очите си заради слънчевите лъчи. Когато се обърна към другата част на леглото забеляза, че бе празно.
Не се изненада много, но усети тежест в гърдите си. Сякаш нещо я притискаше.
Нищо, че лъчите на слънцето можеха да я заслепят, тя се обърна към него с надеждата да види, че прозореца е така както го бе оставила вечерта.
Изненада. Той бе затворен. Дали си бе въобразила и всичко беше плод на нейното съзнание...
За момент се замисли. Усещаше, че тялото й не чувства допира на дрехи, а само завивките върху него.
Пулса й се ускори. Нещо не беше наред, а тя не знаеше какво. Това от части й подсказваше, че снощи бе спала със Саске.
Помнеше неговите докосвания, неговите движения, всеки негов поглед върху себе си, всяка негова целувка и дъхът му по кожата си.
Реалност или сън? Това не можеше да го проумее.
Нещо в нея й подсказваше, че това е невъзможно, но другата част не можеше да си обясни защо се намира гола под завивките в болничната й стая.
Огледа стаята бавно с надеждата да открие някакъв знак за случилото се. Беше й необходимо нещо малко за да докаже кое бе истината.
- Няма я. – Прошепна тя. „Ако в действителност се е случило това, което си спомням, дали е успял да върне катаната?” замисли се. Не виждаше дори старите си окървавени дрехи. Липсваха. Всичко бе толкова объркано.
„Хошири!?” В съзнанието й се намести името на нейния подчинен дракон. Очите й се разшириха. Още едно доказателство, че нещо не беше наред. Не можеше да почувства присъствието на Хошири. Сякаш никога не бе съществувал. Всичките тренировки с него..., първата им среща, дори разговора, който бяха водили същата тази нощ... всичко бе изчезнало. Имаше спомени, но нямаше чувства.
Обърна се отново към прозореца и загледа слънцето. Заслуша се внимателно, но не можеше да чуе нищо освен хорските разговори. В този миг мислите на тези хора бяха не достъпни за нея.
Сякаш за първи път гневът й набираше скорост... за първи път очите й ставаха студени. Беше бясна на себе си, но не знаеше защо. Почувства отвращение към тялото си. Ако в действителност бе спала с него защо сега го нямаше. „Наистина ли съм толкова слаба?” помисли си тя. Присви леко очите и стисна ченето си. Омраза, ето какво напираше да излезе от нея. Бе решена, че щом снощи не е успяла да отмъсти на клана си за това, което й бяха причинили то щеше да го направи тази вечер. Беше сигурна в това.
Планът започна да се заформя в главата й за секунди.
- Искам да я видя! Трудно ли е за разбиране?
- Този глас. Наруто? – Той успя да я избави от мислите. Знаеше, че всеки момент ще нахлуе в стаята затова бързо придърпа завивката и се уви по хубаво за да не забележи нещо.
След миг вратата рязко се отвори и през нея нахлу Наруто и още две сестри след него.
Едната бе ниска с черна коса и кафяви очи, а другата висока с кафява коса и светло зелени очи.
- Моля ви не викайте толкова! – Умоляваше го сестрата с черната коса.
- Не се притеснявай те. – Отговори Сакура като им се усмихна с надеждата бързо да се махнат.
Вече се бе научила да се усмихва фалшиво без дори някой да разбере. В такива ситуации това бе идеален коз.
Двете сестри я гледнаха подозрително, но щом видяха, че е добре решиха просто да излязат.
„ Не мога да чуя мислите им? Какво по дяволите става?” Въпросите в главата й нямаха край.
Преди да затвори вратата високата сестра се обърна към Сакура.
- Ако имате нужда от нещо се обадете. – Сестрата изчака за отговор от лежащото момиче.
- Разбира се. – Отговори й тя. Беше присвила леко очите си заради това, че не може да чуе мислите на сестрите. Бе ужасно.
След като дървената врата се затвори очите на Сакура се насочиха към тези на Наруто.
Забеляза някаква промяна в тях. Страх, загриженост, любопитство и нетърпение.
- Добре ли си, Сакура-чан? – Попита я той съвсем леко.
- Да. – Отговори му кратко тя.
- Помниш ли... – Зопочна той, но бе прекъснат от съотборничката му.
- Да, Наруто помня всичко. – Сакура преценяваше всяко едно негово действие. Всяка казана от него дума. Внимавеше какво говори. Ако му кажеше това, което мислеше, че се бе случило през всичките тези месеци той щеше да я помисли за луда.
Очите и на двамата не се отклоняваха. Всеки имаше въпроси към другия, но всеки го беше страх да започне пръв.
- Сакура-чан... – Започна първи той. - баба Тсунаде беше извикала в кабинета си Зеро и Аллон Харуно. Разказаха ни всичко. Кажи ми... – Той отклони погледа си от нейния и се запъти към светлия прозорец. – Вярно ли е това, което те ни разказаха?
Тя проследи всяко негово движение.
„Значи е истина.” Помисли си тя. „Тогава защо не мога да усетя присъствието на Хироши?”
- Да. Истина е.
Наруто стисна ръцете си в юмруци и през зъби й каза.
- Този клан е ужасен също като този на Хюга.
- Наруто, искам да те попитам нещо. – Той се обърна към нея с неразбираем поглед. Според него тя бе още слаба и трябваше да си почива. – Какво прави Саске в селото? Върнал ли се е? – Очите му изразяваха загриженост. Не искаше да й казва. Знаеше, че това ще й дойде в повече и ще я нарани.
- Моля те, Наруто. Кажи ми. – Замоли му се тя. Сакура го познаваше добре. Ако се държеше мило с него той щеше да й каже всичко, но... не очакваше такъв отговор от негова страна.
- Щом можеш да четеш мисли, значи можеш да прочетеш и моите. Или може би ти вече знаеш и просто искаш да ме тестваш за да провериш дали ще ти кажа истината? – Наруто я пронизваше с поглед. Осъзнаваше какво й казва. Болеше го от това, че тя не му се бе доверила и не му беше казала истината. Сега бе готов на всичко да разбере в какво се бе превърнала неговата съотборничка и приятелка.
- Наруто, сложно е... – Гласът й се снишаваше все повече, а погледа й се насочи надолу към скръстените й ръце, които бяха положени върху корема й.
- Ами опрости го! – Наруто започваше да става нетърпелив и дори не се усещаше, че повишава тон.
Мълчанието в стаята тепърва започваше, а на двамата им бе достатъчно неловко дори в момента.
- Говори, Сакура! В какъв човек се превърна? – Наруто вече не издържаше. Знаеше, че трябва да й зададе много въпроси, но... не знаеше кой да е първи.
- Наруто... – Една въздишка се отскубна от устата на Сакура и с мъка продължи. - ... знаеш всичко, което са ти казали Зеро и Аллон... а относно това дали те проверявам, дали ще ми кажеш истината ти сам си решаваш.
Русокасия шиноби присви очи и стисна по-здраво юмруците си. Не разбираше какво е станало с неговата приятелка. Беше му мътно всичко. Нямаше си и понятие как за толкова кракто време тя се бе променила до такава степен, че чак да му е трудно да я познае. Неиздържаше всичкото това напрежение. Очевидно бе, че каквото и да й кажеше щеше да бъде безполезно. Но той нямаше да се откаже така лесно... и тя го знаеше и той също.
Наруто се запъти към вратата на стаята и когато хвана дръжката се обърна към нея и с леден, но сигурен глас й проговори.
- Не знам какво точно е станало с теб, но се кълна, че ще разбера. Хората от даден клан не трябва да постъпват така спрямо останалите от семейството. – След казаното от него вратата се затвори.
Една тишина възцари стаята.
- Наруто... – Едва проговори след него Сакура. Как можеше да му обесни за случилото се. Как щеше да му каже, че снощната вечер искаше да отмъсти на собственото си семейство. Ненамираше думите за такова признание. Сякаш несъществуваха.


------------------------------------Един час по-късно---------------------------------------------



Бе изминал един час от както Наруто си беше тръгнал, а Сакуране се бе помръднала от мястото си. Стоеше си на леглото и правеше неуспешни опити да се свърже с Хошири. Накрая се вбеси. Стана от леглото и уви чаршафа по-здраво за тялото си. Влезе в банята и видя захвърлената от нея нощница. Махна чаршафа и я облече отново, понеже нямаше друго за обличане.
Раните й вече бяха зараснали освен онази, която сега стоеше по-скоро като белег... грозен белег.
Излезе от банята и се отправи към фоайето на болницата.
- Сакура-сан, добре ли сте? – Попита я една от сестрите, която бе назначена днес да отговаря за спокойствието на болницата.
- Да, добре съм. – Започна да говори Сакура. – Дойдох за да те помоля да ми намериш някакви дрехи искам да изляза на вън.
- Разбира се. Шишуне-сан тази сутрин дойде и ти донесе дрехи.
- Чудесно. Донеси ми ги.
- Веднага. Тя ми каза да ти предам, че когато се почувстваш по-добре да отидеш при Хокагето.
- Добре. – Веднагически се съгласи Сакура.
Само за няколко минути розовокоската беше готова. Каза набързо довиждане на сестрата и излезе от болничната сграда.
Странно бе как можеше да вързи така бързо и умерено след пораженията, които й бяха нанесени. Нещо обаче привлече вниманието й. Хората около нея я зяпаха. Гледаха я тъжно. Сякаш я съжаляваха.
„Да не би цялото село да знае за това, което ми се случи?” Хората не спираха да я гледат. „Те не трябва да знаят!” Още една мисъл си намери гнездо в главата й. Тя знаеше, че ако селото разбереше за клана й щеше да се обърнат срещу тях и най-вероятно щеше да стане война. Забърза крачка. Искаше час по-скоро да пристигне при Хокагето за да разбере какво точно се бе случило след като бе изпаднала в безсъзнание и най-вече защо Саске бе в селото. Това трябваше да се разбере. Тогава всичко щеше да си дойде на мястото. Щеше да знае истината дали той наистина е прекарал нощта с нея и... дали изпитва нещо към нея.
Мислеше ли, мислеше и без дори да разбере вече бе пред огромната сграда на Хокагето.
Влезе вътре и започна да изкачва стъпалата.
Минутите си течеха, а нейното съзнание блуждаеше някъде.
Не мина много време и вече се намираше пред кабинета на Годайме.

-----------------------------------------------Чук. Чук.-----------------------------------------------


Чу се почукване на вратата.
- Влез. – Последва отговор от вътрешността на стаята.
Сакура отвори вратата и влезе вътре. Направи няколко крачки и вече бе пред дървеното бюро на Тсунаде.
Господарката я наблюдаваше внимателно. Поеси дълбоко въздух и проговори.
- Добре ли се чувстваш?
- Да. Искала си да ме видиш. – Започна Сакура. Като знак от Тсунаде получи само кимване. – Чудесно. Аз също исках да те видя. Слушам те.
- Тези твой очи... – Едва проговори господарката. – Сега разбира защо се държа така през тези месеци.
- Ох, и ти ли? – Сакура не издържаше. Вече й беше писнало от всичко. Щом цялото село вече знаеше беше ли необходимо сега и нейната учителка да я съжалява.
- Знам всичко. – Рече изведнъж Тсунаде.
- Знам, но не разбирам защо трябваше и цялото село да разбере? Може да започне война.
- Цялото село знае? – Хокагето не я разбираше, как бе възможно цялото село да знае след като пазеше това в тайна от всички.
- Разбира се, че знае. Видях как ме гледаха. – Спомена за погледите, които й хвърляха я караха да скърца със зъби.
- Сакура, те едва ли знаят за това, което се е случило между теб и семейството ти. Те... – Беше я страх да й каже истината. Не знаеше как щеше да реагира към това, което сега щеше да й съобщи.
Двете мълчаха. Не спираха да се гледат. Всяка изучаваща изражението на другата.
Сакура обаче губеше търпение. Трябваше да знае и то веднага.
- Те какво? – Розовокоската повиши топ.
- Знаеш ли, Саске се върна в селото, но не за дълго. Днес заминава.
Този потресаваща новина се отрази на Сакура така сякаш някой жестоко я бе ритнал в стомаха. Присви очите си и стисна отпуснатата си челюст. Нямаше си и на идея защо той се бе върнал в селото и защо си заминаваше така скоро. Тава щеше да усложни нещата.
- Това какво общо има? – Попита я Сакура.
- Ами той... всъщност уби баща ти и още двама от клана ти.
Очите на Сакура се разшириха. „Какво? Какво е направил?” Според нея той нямаше право да го прави. Така й отнемаше насладата. Тя трябваше да си отмъсти, а не някой друг да го прави вместо нея. Почувства раздразнение и отвращение спрямо него. Стисна ръцете си в юмруци. Това бе шок за нея. Тя бе сигурна, че ако тръгне да отмъщава на Итачи вместо него, той щеше да се вбеси. Нарочно ли го правеше – не знаеше. Дразнеше се от факта, че той винаги трябваше да я защитава. Мразеше да бъде слаба.
- Разкажи ми всичко. – Заповяда й Сакура.
Годайме само кимна.
- Саске е в селото по моя заповед. Имам информация за местоположението на Итачи. В същия ден в, който се бе случил инцидента между теб и клана ти, той и отборът му бяха в кабинета ми. Наруто и Джирая също присъстваха. Шикамару беше този, който ми съобщи какво става. От части на него си задължена за това, че си жива.
- И на кой друг съм задължена? – Попита я саркастично Сакура.
- Ако не беше Саске да спре баща ти, не знам какво щеше да стане. – Тсунаде замълча за момент след, което продължи. – Тази сутрен научих за смъртта на членовете на клана ти. Саске призна всичко.
„Признал е?!” Сакура едва събираше късчетата информация дадени й от Хокагето. Много неща й се изясняваха, но и много оставаха без отговор.
Тсунаде продължи.
- Наруто също присъстваше. Знае всичко, което става. За малко щеше да убие Саске добре, че Джирая го спря. Днес Наруто и отбор Хеби тръгват след Итачи, и след останалите членове на Акацки. Изпратила съм също Какаши, Ямато и Джирая. Ти няма да присъстваш.
- Какво? - Не разбираемо отговори Сакура.
- Без възражения. Сега си свободна. – Отряза я Годайме.
Вбесена Сакура се обърна и тръгна да излиза.
- Чакай. - В последния момент Тсунаде се сети нещо. – Искам да отидеш в залата на съветниците, там на бюрото ще намериш доклад, който е написан от Зеро и Аллон. На тях им е забранено да общуват с теб. В противен случай ще загубят живота си.
Не! Това й дойде в повече. Сега даже я изолираха от всички сякаш беше опасна за околните.
Сакура просто кимна и излезе. До като вървеше много мисли й минаха през главата.
„Значи отбор Хеби? Това ли са заместниците ни, а Саске-кун?” Клатеше главата си наляво и надясно. Знаеше, че той е постъпил правилно като е убил членовете на клана й, но това я нараняваше. Искаше тя да пролее кръвта им. Нейните ръце да бъдат изцапани с тяхната кръв.
Чак сега й ставаше ясно защо Наруто се бе държал така хладно в стаята й по-рано същия ден. Искал е да й каже, но не е бил сигурен дали тя е щяла да го понесе. Една усмивка се появи на красивите и напукани устни. „Глапако. Това нямаше да ме нарани. Тъкмо обратното.”
Имаше една част от нея, която беше щастлива и безкрайно благодарна на Саске, но имаше и друга, която беше обезумяла от гняв и отвращение.
Бързо пристигна до залата на съветниците. Тази стая бе голяма. Намираше се два етажа по надолу от кабинета на Тсунаде. Сега Сакура трябваше да насочи вниманието си към доклада, който й бяха оставили Зеро и Аллон. Щеше да мисли после за Саске и Наруто.
Плана, който беше се заформил по-рано същия ден трябваше да се промени и тя го знаеше.
Влезе вътре и започна да крачи към бюрото, което се намираше в края на стаята. До него имаше човек, който бе с гръб към нея. Загледа се в него с любопитство. Когато се бърна веднага го позна. Това беше Неджи Хюга. Той я поглед в очите и веднага й проговори.
- Добре ли си, Сакура? – Тя се спря на едно място. Гледаха се и никой не отделяше очи от събеседника си.
- Разбира се. – Отговори му тя. Отново постави на лицето си добре заучената фалшива усмивка.
- Как може да си добре след това което ти се случи? – Той от своя страна не можеше да си обясни защо тя се държеше така весело сякаш нищо не се бе случило. За него всичко бе омраза към този, който ти причини зло. Той си мислеше, че Саске е същия като брат си. Просто един убиец. Човек, който е мразен от обществото.
- Не те разбирам. – Ооо, тя го разбираше доста добре, но не искаше да му отговаря. Според нея той не трябваше да се меси в нейните работи. Завираше си носа там, където беше излишен.
- Как може да се държиш така весело след като баща ти умря и то от ръката на този противен Учиха. – Сакура вече придоби сериозно изражение. Как можеше да се държи така и да говори през зъби за Саске. Сега започваше да го намразва.
- Знаеш ли какво Неджи, ако бях аз щях да направя същото. - Отговори му през зъби и започна да крачи към него като не прекъсваше очния им контакт. В мига щом го зад мина погледа й се насочи към жълто-кафявата папка, която стоеше на бюрото. Протегна ръката си и щом хвана папката Неджи отново проговори.
- Любовта към даден човек може да се превърне в омраза, но не и омразата в любов. – След тези си думи Хюга напусна стаята и остави Сакура сама.
Момичето се направи, че не го е чуло и спокойно отвори папката.
Автор :JoInT{}MaNia4ka
email:desi.007@abv.bg
Добавено от :MSK
>>Коментари <<

Помогнете за популяризирането на този материал!


>>Назад <<

Supported anime titles: | Ah My Goddess | Akira | Angel Beats | Arakawa Under the Bridge | Attack on Titan | Bakemonogatari | Bakuman | Beck | Berserk | Bleach | Blood Lad | Btooom! | Candy Candy | Claymore | Code Geass | D.Gray-man | Date a Live | Deadman Wonderland | Death Note | Devil Survivor 2 The Animation | Dot Hack | Dragon Ball | Elfen Lied | Fairy Tail | Fate | Full Metal Panic | Fullmetal Alchemist | Garo: The Animation | Ghost Hunt | Giant Killing | Gintama | Golden Boy | Gosick | Gugure! Kokkuri'san | Gundam | Hellsing | Inou Battle wa Nichijou-kei no Naka de | Kill la Kill | Kingdom | Kino's Journey | Level E | Love Hina | Madan no Ou to Vanadis | Magi | Mahou Shoujo Madoka Magica | Maria Holic | Monster | Naruto | Natsu no Arashi | No Game No Life | Noragami | One Piece | Outbreak Company | Parasyte | Pokemon | Psycho-Pass | Sailor Moon | Sakurasou no Pet na Kanojo | Samurai Champloo | Sayonara Zetsubou Sensei | Senkou no Night Raid | Serial Experiments Lain | Seto no Hanayome | Shakugan no Shana | Shaman King | Shangri-La | Shingeki no Bahamut: Genesis | Slayers | Soredemo Machi wa Mawatteiru | Soul Eater | Strike the Blood | Sword Art Online | Tenjou Tenge | Terra Formars | The World God Only Knows | Toradora | Welcome to the N.H.K. | Yawara | Yowamushi Pedal | Yu-Gi-Oh |