Коледна изненада


Снежинките падаха една по една, бавно и плавно те достигаха земята и се сливаха в едно с останалите снежинки. Хината седеше на прозореца и тъжно гледаше снега. Всяка снежинка беше различна от другите, всяка бе уникална. „Също като хората.“ — мислеше си тъжно момичето. Тя се изправи, отиде до огледалото и започна да реше косите си, загледана в тъжното си изражение.

В същото време някъде около Коноха..

— Наруто!! Не играеш честно! — изкрещя Конохамару.
— Не е вярно. Никой не е казал, че не мога да използвам Кагебушин но Джутсу! — ухили се Наруто, подавайки една снежна топка на един от клонингите си.

Той се обърна и заедно с още двама клонинги замериха Конохамару. Момчето падна по надолнището и започна да се търкаля към близкото езерце и изведнъж — ПЛЯЯЯС!
— Ха-ха-ха-ха. Конохамару... ха-ха-ха-ха! — Наруто махна клонингите си и отиде да изкара момчето от водата.
— Н-не е с-смешно! — сопна се той. — В-водата е л-лед студена!!
— Ще те заведа у вас да се стоплиш. — русокосият свали якето си и загърна приятеля си с него. След това го вдигна на гърба си и затича към селото.

* * *

Хината се изправи все така замислена, облече се топло и излезе. Тя вървеше по заледения път към селото, надявайки се подаръка, който стискаше в ръката си, да му хареса. Но къде ли беше той? Сигурно пак играеше някъде. Момичето вървеше бавно из тихите улички на селото, а стъпките ѝ отекваха в тишината. Изведнъж някакъв шум привлече вниманието ѝ. Тя се обърна и видя нещо да бяга към нея...

— Наруто! — извика Хината.
— Нямам време за теб, Хината. Прибирай се у вас. — задъхано извика бягащият Наруто.
— Но аз...
— Конохамару ще се разболее, ако не го прибера. Ще те намеря по-късно. — изкрещя момчето, без да спира. Но Хината не го чу.

Момичето хвърли подаръка на земята и затича към дома си. По лицето ѝ започнаха да се стичат сълзи, сълзи, които преди допира си в замръзналата земя се превръщаха в лед...

* * *

Наруто за малко да подмине къщата на приятеля си. Той се спря, хлъзгайки се, като едва се задържа да не падне. Свали Конохамару от гърба си и го пусна да стъпи.
— Е, влизай! — подкани го Наруто. — Влизай, че ще замръзнеш след малко!
— Д-довечера... п-празн...
— По-добре си остани у вас. Съжалявам, че няма да можеш да дойдеш, но е най-добре да стоиш на топло и да не излизаш. Хайде, аз тръгвам, че ще закъснея.
— Н-но, Наруто...
— Чао, Конохамару!

Наруто се обърна и побягна обратно към центъра на селото. Той погледна часовника си. „Ужас! Сакура ще ме убие. Закъснявам, а има още доста неща да се оправят.“ — мислеше си той.
— НАРУТО! Закъсня! — разкрещя му се момичето щом го видя.
— Съжалявам, Сакура. Хайде, да побързаме, че няма време.

* * *

Хината отново вървеше към селото. Сакура я беше поканила у тях, но преди да успее да зададе какъвто и да е въпрос, връзката беше прекъснала. Тя вървеше още по-тъжна и по-замислена от преди. Не можеше да разбере защо в последните няколко дни Наруто постоянно я отбягваше. Хината не усети кога беше стигнала до къщата на Сакура. Спря се и почука на вратата. Изчака минута-две, но никой не ѝ отвори. Тя почука втори път и след като отново не получи отговор, бутна вратата и влезе. Вътре беше тъмно. Момичето потърси ключа и запали лампата.
— ЧЕСТИТА КОЛЕДА!!! — извикаха в хор двадесетина човека.
— Какво? — Хината стоеше на прага и гледаше неразбиращо.

Стаята беше украсена с всякакви коледни играчки, навсякъде имаше закачени гирлянди, лампички и коледни чорапчета. Всички бяха с коледни шапки или с еленови рога. Някой даже си бяха сложили червени носове, досущ като на еленчето Рудолф.
— Хайде. Недей да стоиш на вратата. — Сакура я задърпа към другия край на стаята.
— Но... какво..
— Здравей, Хината!

Тя се обърна и видя ухиления Наруто, който говореше на НЕЯ.
— Н-наруто? З-здравей. — усмихна му се тя. — Какво е всичко това?
— А, това ли — той отново ѝ се усмихна. — това е коледно парти за теб.
— За мен?
— Да. Напоследък те гледам и изглеждаш доста унила и реших да направя нещо, за да те развеселя малко. Та това е коледният ми подарък за теб.
— Наруто, ти... за мен... а аз си мислих, че ме отбягваш, защото си ми сърдит...
— Не ти се сърдя. Отбягвах те, за да не издам тайната — той се почеса зад врата и се захили. — Знаеш ме какъв съм.

Хината заплака.
— Ей, недей така! — той я прегърна и избърса сълзите ѝ. — Това парти е за теб, така че искам да се забавляваш!
— Наруто! — Хината се изчерви.

Момчето вдигна поглед нагоре, след това ѝ се усмихна и я целуна. Хината също погледна нагоре и видя, че бяха застанали под имела. Усмихна се и отвърна на целувката му и устните им се сляха в едно, като дадоха начало на нещо ново в коледната нощ.
Автор :*Alεx*
email:tkk2@abv.bg
Добавено от :MSK


Помогнете за популяризирането на този материал!


>>Назад <<

Supported anime titles: | Ah My Goddess | Akira | Angel Beats | Arakawa Under the Bridge | Attack on Titan | Bakemonogatari | Bakuman | Beck | Berserk | Bleach | Blood Lad | Btooom! | Candy Candy | Claymore | Code Geass | D.Gray-man | Date a Live | Deadman Wonderland | Death Note | Devil Survivor 2 The Animation | Dot Hack | Dragon Ball | Elfen Lied | Fairy Tail | Fate | Full Metal Panic | Fullmetal Alchemist | Garo: The Animation | Ghost Hunt | Giant Killing | Gintama | Golden Boy | Gosick | Gugure! Kokkuri'san | Gundam | Hellsing | Inou Battle wa Nichijou-kei no Naka de | Kill la Kill | Kingdom | Kino's Journey | Level E | Love Hina | Madan no Ou to Vanadis | Magi | Mahou Shoujo Madoka Magica | Maria Holic | Monster | Naruto | Natsu no Arashi | No Game No Life | Noragami | One Piece | Outbreak Company | Parasyte | Pokemon | Psycho-Pass | Sailor Moon | Sakurasou no Pet na Kanojo | Samurai Champloo | Sayonara Zetsubou Sensei | Senkou no Night Raid | Serial Experiments Lain | Seto no Hanayome | Shakugan no Shana | Shaman King | Shangri-La | Shingeki no Bahamut: Genesis | Slayers | Soredemo Machi wa Mawatteiru | Soul Eater | Strike the Blood | Sword Art Online | Tenjou Tenge | Terra Formars | The World God Only Knows | Toradora | Welcome to the N.H.K. | Yawara | Yowamushi Pedal | Yu-Gi-Oh |